Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Съобщения
Вход
Контакти карта на сайта
Попитай специалиста

 
Създайте нова тема   Напишете отговор    Община Челопеч Форуми -> Попитай специалиста
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
admin
Site Admin


Регистриран на: 17 Апр 2007
Мнения: 67

МнениеПуснато на: Чет Юли 26, 2012 5:53 am    Заглавие: Попитай специалиста Отговорете с цитат

Добре дошли на всички, които отварят страницата за първи път!

Стартира нова рубрика с основната идея, да бъде полезна за гражданите на Община Челопеч.
Тази рубрика е за всички вас, които искате да осмислите своя живот, като запазите здравето и щастието си. За всички вас, които търсите, но не успявате сами.
Тя е и за онези, които искат да знаят повече за себе си, за поведението си, за решенията си.
Понякога всички имаме нужда от помощ. Някои от нас имат нужда от правилна посока, други търсят партньор, трети се тревожат за децата, или просто искат да споделят с някого мислите си и да бъдат чути.
Ние сме специалисти и практикуваме психологично консултиране и медиация, които имат за цел да помогнат на клиента да разреши проблемите си, или да разбере как да се предпази от тях.
Понякога ние самите не разбираме, че имаме проблем, докато той не се появи под една или друга форма. Гняв, напрежение, агресия, безсъние, тревожност или депресивни мисли са първите знаци, че нещо в живота ни не е наред. След тях се нареждат различните зависимости, страхове, панически атаки, хранителни разстройства. Доста често ние предполагаме какво ни тревожи, но страхът и неувереността ни спират да се заемем с него. Именно тогава имаме нужда от помощ. Животът ни е даден, за да го изживеем по най-добрия начин, ако и Вие мислите така, ние сме готови да го обсъдим заедно!
През последните месеци екип от специалисти на Дружество „Медидар-1” София, работи в Община Челопеч по няколко модула и различни теми. Основната цел е да се опази психичното здраве на децата и да се покажат добрите практики, полезни за комфорта на общуване в училище. За положителен ефект е важно привличането на деца, родители, учители, общественост в търсене на общо решение за всеки казус. Това повишава чувството за сигурност и доверието на децата в нас- възрастните, а от там и в света, който ги обкръжава.
Хората са социални същества- търсят, нуждаят се един от друг и намират подобни. Търсенето на компания е универсално желание, защото човек обикновено не харесва самотата.
Наблюдавайки най-напред малките деца, ще забележим тази спонтанна проява в групови игрови дейности. Това е свързано и с нашето желание детето ни да посещава детска градина, занималня по интереси- все с потребността за комуникация и възможност за сравнение с нивото на останалите.
Ние като родители, търсим по-късно и „най-доброто” училище, в което децата да се образоват.
Мотивирани от получените резултати и продължаващия интерес от страна на деца и родители предлагаме тази рубрика,чиято основна цел е да:
- се покаже положителна нагласа и отношение към детето;
- помогне за пълноценно и безопазно прекарване на ваканцията;
-се подпомагат учениците в преодоляване на негативизма, натрупан от рисковите фактори в училище, в домашна и в приятелска среда;
- има към кого да се обърнат за споделяне на симпатии и трепети на любовта;
- попитат на теми за здравната култура;
- зададат на нас »трудни» въпроси;
- разберат, как да общуват в семейството си;
- се справите с рисково поведение;
- не се чувстват самотни;
- да се справите с трудности в работата;
- намерите своя партньр;
- да преодолеете конфликти с колеги и близки;
И всички други въпроси, на които търсите отговор.
Как искате да се случат нещата- зависи единствено от Вас самите. Може да пишете с инициали, с име, по темата представляваща интерес за Вас, да питате, да изразявате мнение на самия сайт, или на нашата електронна поща.

Телефони: 088732960 и 0887526275
Инж. Лазаров и Б. Димитрова

Ел.поща: dar_lazarova@abv.bg
spaslazarov@abv.bg
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
admin
Site Admin


Регистриран на: 17 Апр 2007
Мнения: 67

МнениеПуснато на: Чет Авг 02, 2012 7:23 am    Заглавие: Отговорете с цитат

ЗДРАВЕЙТЕ,
Днес ще отговорим на конкретен въпрос, изпратен на нашата ел.поща от група родители: „По време на учебната година ни подкрепяхте в опитите децата да бъдат успешни, мотивирани и неагресивни. Научете ни сега, какво да правим с тях през лятната ваканция?”
За да научи детето си да бъде успешно в живота, радостно, здраво, креативно, на всеки родител са необходими знания на педагог и психолог.
Практиката показва, че основните трудности и грешки в семейното възпитание са непознаването на детската психология, нарушаване единството на изискванията спрямо детето от останалите членове на семейството, непоследователност или противоречиви изисквания, в резултат от неувереността на родителите.
Помнете! Избирайки начина за летен отдих на детето, вие носите и отговорността за неговата безопасност, качество и интересно прекарване, за да не се превърне лятото в едно голямо разочарование.
Ето няколко опции:
При баба и дядо
„Сам в къщи”
Летни лагери- днес се спираме по-подробно на тази опция
Внимателно проверете мнението за лагера и репутацията му преди да изпратите детето там. Освен това, някои лагери предлагат много по-интересна и интензивна програма, отколкото други, като например възможността да язди кон, да усвои фотографски умения, да се обучава в посредничество, да оцелява в планината.
Нали не искате да изпратите детето си на пансион в гората, без да имате подробности? Много важно е родителите да знаят с кого ще прекара детето им ваканцията, кой ще бъде в неговото обкръжение.
Ако сте се възползвали от услугите на летен лагер, опитайте се да разберете мнението и на детето- има ли желание отново да отиде, какви причини посочва за това, с кого се е запознало и т.н. Всяко дете е уникално, затова е необходимо да намерите и най-подходящия за неговата личност лагер. В него ще започне натрупването на житейски опит и социализация за участниците, а и ще помогне на детето да стане по-уверено в себе си, когато види, че може да се справя само.
Какво да носи със себе си:
Не забравяйте елементарните неща, които трябва да присъстват в багажа на детето. Все пак е важно да се научи как само да се грижи за себе си. Не го пращайте никъде без шапка, слънцезащитен лосион- с фактор поне 20-25 и репелент против насекоми.
Важно за джобните пари – дайте му толкова, колкото му давате по принцип. Това е другото нещо, на което детето се научава– да разпределя правилно джобните си пари, така че да му стигнат и това също е свързано с психологията на детската личност. /Това е много важна тема и ще присъства в една бъдеща работа с родителите/
Предпазни мерки: Най-важното е здравето на детето. Добре е да оставим предразсъдъците, че винаги на тия лагери става нещо лошо.
Учете детето за да не се обезводни, да пие много вода, да изключи всякакви сладки газирани напитки, които съдържат голямо количество захар, изкуствени оцветители и консерванти. Естествено храненето също трябва да е контролирано от възрастен. В крайна сметка детето отива с изградени от вкъщи навици и ще си ги следва нaвсякъде, така че едва ли ще ви учуди с нещо ново.
На каква възраст е добре да бъде детото, за да е удачно отиването на лагер?
Първата почивка вън от къщи- без мама и татко е добре да бъде близо до мястото, където живеете и детето да е заедно с познати и близки негови приятели. Според психолозите първите “симптоми” на самоконтрол и желание за независимост започват да се изявяват, след като детето навърши 4 години. По пътя към превръщането му във възрастен, вече е препоръчително детето да започне да ходи на еднодневни екскурзии. На 6-годишна възраст може да прекара събота и неделя далеч от дома, а за по-продължително разделяне с родителите, се препоръчва това да стане на около 8-годишна възраст. Според нас- психолозите, е доста ”рисковано” едно дете да е само на лагер за 10 дни, ако преди това никога не се е разделяло с родителите.
Препоръки: Изпращайте детето си за 1-2 дни отначало, за да свикне, а и вие да се уверите, че може да се справя добре и без вас.
Освен това по време на летния лагер се осъществява социализация, комуникация и обмяна на информация между вашето дете и останалите деца.
„Децата (от предучилищна възраст например) придобиват социални умения не толкова от възрастните, колкото от взаимоотношенията със свои връстници. По-вероятно е от опит или от грешките си да открият кои стратегии дейс¬тват и кои не и по-късно съзнателно да разсъждават върху това, което са научили.
Изчислено е, че 50% от децата, определени за специфично обу¬чение в училище, имат лоши социални умения, което води до отхвърлянето им от връстниците. В мно¬го случаи социалните проблеми на детето стават по-важни дори от първоначалните трудности в училище. Много изследвания показват, че пренебрежението на връстниците в детството е спомагащ фактор за лошо представяне, емоционални проблеми и висок риск от труден пубертет.
По време на летния лагер детето разширява своите умения за водене на разговор, тъй като те се идентифицират и научават, а и става по-общително.
Много деца, които имат проблеми с взаимоотношенията, страдат от липсата на свойствени за възрастта разговорни умения. Те се затрудняват да разкрият нуждите си пред дру¬гите и изглежда, им е трудно да разбират чуждите потреб¬ности и желания.
Общителните деца е по-вероятно да започнат словесен контакт с въпроси или коментар за това, което виждат. Например те могат да кажат: „Как се научихте да правите това?" Докато децата със сла¬би социални умения са по-склонни да контактуват с конфликтно, неприятно или егоистично поведение. Те биха каза¬ли: „Аз вече знам да играя тази игра!" или „Мога да правя това по-добре от теб! Чакай да видиш!"
Всичко това откроява големите възможности на извънкласната работа с децата, където в непринудена обстановка те се опознават, сближават, създават приятелства, обогатяват интелектуално и емоционално, което е допълнително средство за приобщаването към останалата детска общност и за облекчаване на определени техни притеснения или страхове.
Според много изследователи, занимаващи се с тематиката- детският лагер е най-перспективна форма за почивка, свободно време, социално развитие и креативност на децата.
И накрая въпрос от нас: Какво е Вашето мнение по темата и кое ще Ви бъде полезно в ежедневието с децата?”
Очаквайте отговор на следващия въпрос:
„Забелязвам, че моята дъщеря- четвърти клас, не знае какво да прави, когато има свободно време- почивни дни, да не говорим за лятото. Дайте съвет. К.И
На пощата получихме въпрос от родител, който разреши да бъдат посочени инициалите му, а отговора да бъде даден във форума.
„През седмицата денят е разпределен до минута и тогава проблеми няма- в училище, на тренировка, но през ваканциите- особено лятото е много трудно. Трябва да измислям разни неща, но нещо не се получава. Моля, за съвет. К.И.”
Специалисти: Б. Димитрова
Сп. Лазаров
Телефони: 0887732960 и 0887526275
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Димитрова



Регистриран на: 07 Авг 2012
Мнения: 14

МнениеПуснато на: Вто Авг 07, 2012 9:03 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Отговор на втори въпрос
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Димитрова



Регистриран на: 07 Авг 2012
Мнения: 14

МнениеПуснато на: Вто Авг 07, 2012 9:04 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Колко често ви се случва да чувате следните думи: "Умирам от скука", "Нямам какво да правя", "Нищо интересно не ми случва". Ако е повече от веднъж на седмица, този отговор е и за вас.
Според тълковен речник скука е от женски род, само единствено число. Голяма досада, предизвикана от невъзможност или нежелание да се прави нещо интересно или пък от еднообразие; отегчение, тегота, тягост. Всеки ден едно и също – скука.
Синонимен речник- тегота, досада, досадливост, отегчение, тягост, мъка, униние, съклет, еднообразие, еднообразност, монотонност, проза, самота, усамотение, безделие.
Много голяма част от децата имат свободно време, независимо от натовареността, дори и по време на учебната година. През лятото това усещане се засилва и поставя предизвикателства пред родителите, баби и дядовци.
Психолозите смятат, че скуката е естествено появяваща се емоция, която не трябва да бъде потискана. Доктор Ралей, лектор по психология казва: „Скуката може да е нещо хубаво. В психологията гледаме на емоциите като на нещо с определена функция. Страхът, гневът и ревността - всички те имат цел, но ние ги разглеждаме като нещо лошо, въпреки че те са тук поради някаква причина. Същото е и със скуката, която като тях има лоша слава.”
„Ние се отегчаваме, защото ни писва да нямаме какво да правим и чувстваме, че се нуждаем да бъдем продуктивни.”
„Скуката е нещо, тя не се появява просто, защото си се „изключил”. Тя може да е полезна. Когато не правим нещо, което ни удовлетворява, ние задържаме енергия, така че, когато поискаме да се върнем обратно в играта, можем да го направим. Съществува баланс между това да правим нещо, което ни удовлетворява и нещо, което е полезно, но не ни прави щастливи да го правим.”
Въпросът да ги забавляваме ли или да не ги забавляваме, чака отговор.
Когато детето започне да мрънка, че няма какво да прави и че му е скучно, родителите понякога се чувстват длъжни да станат главни герои в спектакъл, в който се правят на клоуни, за да забавляват детето. Специалисти смятат, че е нужно да има баланс, когато става въпрос за преборване на скуката. Родителите биха могли да дадат идеи за обогатяващи детето активности и да го наблюдават как се справя. От друга страна те трябва оставят децата си да се справят сами.
Ако децата имат достатъчно неща, с които да се занимават – книги, хубави филми за гледане, игри, колело и други подходящи за възрастта им занимания – тогава не е нужно родителите да се нагърбват с това да ги забавляват. Често творческите идеи се раждат от скука. Важно е обаче да знаете какво прави детето ви, къде е, с кого, за да сте спокойни, че е в безопасност.
Вместо да спасявате детето си всеки път, когато започне да се оплаква, че му е скучно, бихте могли най-приятелски да му кажете например: „Сигурна съм, че ще намериш нещо забавно за правене.” Внимавайте да не би детето да се разнообразява само с телевизора и компютъра. Наложете правило- гледането на телевизия и седенето пред компютъра да не надвишава два часа дневно.
Причина може да бъде недостатъчната комуникация и вписване на детето в приятелски кръг. Това може да се възпитава, заложете на това и потърсете подкрепата на специалист.
Друга причина за скука може да бъде недостига на идеи за игри и занимания, тъй като вече не са му интересни. Не търсете веднага новости, за да не бъде пасивна страна, а го оставете на прояви креативност. Лекарствата срещу скука, в един момент спират да действат.
В определени моменти и детето има нужда от време за размисъл. Точно това свободно и неорганизирано време е много важно за детското развитие, тъй като учи детето на самостоятелност и провокира в търсенето на решения.
Това е мнението на специалистите по детско развитие, които ни съветват да оставяме децата да играят повече неорганизирано и самостоятелно, и по-малко да ги въвличаме в структурирани активности.
Родителите, които искат да повишат образоваността, социалните умения и креативността на децата си трябва да ги оставят да скучаят.
Родителите са толкова наплашени от думите „Скучно ми е!”, че позволяват на децата си да играят на компютърни и видео игри, да гледат филми и да се мотаят по магазини– само да се занимават с нещо.
Тези забавления обаче само карат децата да привикват и да се стремят към все по-бързи и насилствени за сетивата забавления. От бебета те имат шумни играчки, които говорят, пеят, светят. Какво стана със спокойните семейни вечери? Самите ние вече програмираме децата си така, че да не ги желаят. Толкова е лесно – само натискаме копчето на телефона си и мрънкащото дете се залепя за екрана. Това ни осигурява известно време, но детето не научава нищо за собствените си способности да се справи с проблема скука.
Когато едно бебе е оставено само, след известно време на плач, то започва да изучава внимателно краката и ръцете си. Т.е. успява да измисли начин да се развлече и позабавлява. Също така научава нещо много важно– че може само да решава проблемите си.
Ако оставите децата си без организирани занимания и електронни „бавачки” ще ги накарате да скучаят – със сигурност поне в началото. Но експертите твърдят, че ако няма какво да правят, те сами ще открият начин да се забавляват. И точно това е целта – да оставим децата да използват собствената си изобретателност за да запълнят времето си. Така те ще развиват и тренират умствените, емоционални и социални умения.
Къде грешат родителите
„Родителите се тревожат, че децата им скучаят и за това им организират претрупани графици със занимания” казва Алвин Розенфелд, детски психиатър, който е съавтор на книгата „Пре организираното дете”. „Но всъщност свободните часове учат децата как сами да градят щастието си.”
Често задавания въпрос е– какво да правят родителите? Децата се нуждаят от възрастни, които да осъзнават връзката между скуката и креативността. Много често, ние не оставяме децата си никакво свободно време защото просто се страхуваме, че не можем да се справим с тях като скучаят. Родителите могат да оптимизират „креативната скука” като осигурят на децата спокойна и свободна от електронни уреди среда, да предоставят материали за творчество, да подпомогнат играта с ненатрапчиви предложения. И дотук!
Скучаещото дете в крайна сметка ще вземе в ръцете си книга, или пък ще се върне потно от игра със съседските деца.
Как да превърнем скуката в креативност? Ето няколко съвета:
- Ограничете телевизора и изобщо времето прекарано пред монитор
Това е на-важната препоръка, но и най-трудната за изпълнение, тъй като и децата и родителите използват телевизора като възможност за глътка въздух и спокойствие.
- Прекарвайте достатъчно време с децата
Ако им обръщате внимание, децата се чувстват ценени и сигурни. Не е задължително да участвате в заниманията им – макар че може да го направите, стига да не започнете да раздавате заповеди и създавате правила. Оставете детето да взема решенията, просто ако е необходимо помогнете.
Използвайте въображението, което е мощно оръжие в борбата срещу скуката.
Уловката е да се намери баланса– твърде голямата скука може да доведе до правенето на пакости, твърде големия родителски контрол и намеса– да унищожи креативната скука.
Задаваме на децата си стотици въпроси за това какво са правили през деня, но не изслушваме мислите им. Говорим им повече, отколкото ги наблюдаваме. Ако имат проблем, тръгваме веднага да търсим решението, без да анализираме какви са причините.
Да опитаме промяна! Потърсете
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Verona



Регистриран на: 26 Юли 2012
Мнения: 1
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Съб Авг 18, 2012 6:12 am    Заглавие: Помогнете! Отговорете с цитат

Добър ден. Посъветвайте ме, трябва ли да се обърна за лична среща с психолог, след представянето на моя въпрос?
Имам по-голяма сестра, а тя син на 11 години. Той е едно дете в цялото наше семейство. Освен родителите, за него се грижа аз, баба и дядо, и прадядо. Нищо не му се отказва, обграден е с огромно внимание и може би в това е проблема. Още от раждането си има всичко- от играчки до телефон и компютър, учи се сравнително добре. Притеснението е в това, че приема различните събития по един и същи начин- без да се вълнува. Ако му се скарат- плаче, сърди се и след 5 минути вече е забравил за това. Интересува се от близките, само когато иска да му купят нещо. Държи се зле на масата, ако трябва да помогне- мързелува, омръзва му бързо всичко, не проявява състрадание към хора и животни. Плаши ме и още нещо- поддава се бързо и лесно на чуждо влияние. По-големи деца го манипулират, а той се подчинява безропотно. Веднъж дори извърши кражба на свой приятел и полицията се занимава със случая. Изплаши се, но след вече беше „забравил” за случая.
Детето не е бито, с него разговаряме и се опитваме да обясняваме. Последната проява беше, научена от улицата фраза: „Ако ме пипнете с пръст, ще ви съдя!”.
Помогнете!
Ако имате опит с подобна ситуация, споделете как се справихте, дали ние не грешим някъде? Приемам подкрепа и мнение от родители и близки на тийнейджъри, не само от специалисти.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
mama_ivanova



Регистриран на: 19 Авг 2012
Мнения: 1

МнениеПуснато на: Нед Авг 19, 2012 9:36 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Аз съм родител, с дете на същата възраст. Имам подобни преживявания, но не се бях замисляла, че това всъщност могат да бъдат проблеми. Вероятно с израстването, ще става по-трудно. Опитвала съм да чета и да търся решения, но не се получава.
В тази възраст авторитета на родителите рязко се намалява. На първо място излиза сферата на общуване с приятели, появяват се близки отношения с противоположния пол. Тийнеъджърите просто забравят за хората, които се грижат за тях , а ние търпим грубото им отношение.
Ще очаквам мнението на специалистите. Ще е много полезно и за мен.
Р. S. Аз съм изключително доволна от това, което ни предложиха през годината. Детето ми си реши наболял проблем, с тяхна помощ. Мога да споделя на лични, ако някой се интересува.
Ако има нови неща, съм „за”.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Димитрова



Регистриран на: 07 Авг 2012
Мнения: 14

МнениеПуснато на: Пон Авг 27, 2012 7:47 am    Заглавие: Димитрова- медиатор, психолог Отговорете с цитат

Здравейте.
Затруднявам се с отговора, тъй като въпросите са няколко и не става ясно, кой от тях има най-голям приоритет. Не е възможно да се решат проблемите с един замах и само в сайта. Въпреки всичко, ме впечатляват няколко момента:
- Правите ли разлика между любов към детето и възпитание? То е центъра на вашия свят, всички се въртите около него, но не става ясно кой персонално е отговорен?
- Къде са родителите, те имат ли въпроси, каква е причината Вие да търсите подкрепа за племенника си? /
- Семейството е едно цяло. Такова ли е и това на сестра Ви? Има ли доминиращ партньор между тях, кой е авторитета за племенника, какво е общуването?
Детето е отражение на семейството. Трябва да се „лекува” семейството. След него, ще се промени и детето.
Пременникът Ви може би се нуждае от пространство, включително и за да прояви своите инициативи.
Огледайте се! Много често проблемните действия на децата ни са в следствие на нашето поведение.
Медидар 1- Отговор на специалиста.
За още отговори- на л.с., или в реални срещи.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
admin
Site Admin


Регистриран на: 17 Апр 2007
Мнения: 67

МнениеПуснато на: Пон Сеп 24, 2012 9:05 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Как да подготвим детето за училище?

Първото пристъпване прага на училището, е значимо и очаквано събитие за цялото семейство.
Независимо, че детето е достатъчно оформена социална личност, училището е огромен стрес и промяна в живота, за адаптирането на която се иска усилие и време.
В училището игрите са малко, отношението с учителите носи делови и офциален характер. Появяват се критерии за успешност- оценяване на знанията и детето осъзнава носенето на отговорност за своите постъпки.
Много родители започват предварително да го обучават в четене и писане, други обратно, не искат да отнемат последните безгрижни дни.
Всъщност важното тук е не просто да се дадат конкретни знания, а да се формира готовност към получаване на умения да се разсъждава, фантазира, да се правят самостоятелни изводи, да се отстоява лично мнение и да се анализира. /От тази година, в българсткото училище се прави опит да се оценяват децата по уменията да се анализира, чрез участие в проекти/.
Осъзнаването на малчугана като ученик, е един от показателите за готовност.
При питане- „Искаш ли в училище?”- възможните отговори са – да и не. Отговор „не зная” се отнася по-скоро към отрицателните. Обяснението е от изключителна важност за готовността за училище и е желанието за учене и получаване на нови знания. Всичко останало, което може да се чуе като отговор, са само външни атрибути- например нова раница, модерен химикал; или имат връзка с желанието да се получи нов статус- „аз вече съм голям”; или желание за игри- „ще имам приятели за игра”.

Ако детето не иска да ходи на училище

Освен психофизиологични, често причините са неправилно възпитание в семейството и неверни очаквания за училище.

„Неготовността” може да бъде нежелание за смяна на играта със занятия. Може би не се е”наиграл” и в първи клас е добре да се актуализират промените.
Ако детето има необходимия набор от знания и умения за обучаване, но не иска да ходи на училище, помислете за отношенията вътре в семейството. Вероятно получава заплахи от получаване на слаби оценки, а родителите са прекалено строги, критикуват го и за най-малки пропуски.
Заплахите увеличават нежеланието да се посещава училище. Ако често плашите детето с наказания от учители, то реално ще бъде в клас, а няма да иска заради ужасите, за които е слушало. И започва ... да боледува, да пропуска занятия и т.н.
Друго важно условие е изграждането на емоционално-волевите качества на детската личност. Часовете имат определена продължителност, трябва усилие да се издържи и умения да се контролират емоционалните пориви.

/По този въпрос работихме с много деца и то с голям успех. Много от тях се научиха да контролират емоциите, гнева, станаха по-търпеливи и добри един към друг./
Това зависи и от вас- на какво ще го научите, за какво ще разговаряте, как точно ще го направите.
Съвети към родителите:
- Разберете от психолог особеностите в развитието на Вашето дете, за да корегирате необходимото;
- Не плашете детето с училище, оценки, учители;
- Настройте го позитивно;
- Разпределете режим за деня и се придържайте към него
- Ако имате умения и сили, разиграйте възможни ситуации от училище;
- Бъдете търпеливи с грешките. Оценявайте не резултатите, а старанието на детето.

Поздрави за новата учебна година и успех!

P.S. Въпрос към родители на деца от детска градина и училище: Какво мислите за идеята: „Деца и родители- на училище за общуване”? Отговорите може и на л.с. и на скайп.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
admin
Site Admin


Регистриран на: 17 Апр 2007
Мнения: 67

МнениеПуснато на: Чет Ное 15, 2012 11:06 am    Заглавие: Отговорете с цитат

"Семейството ни съществува от няколко години, но с времето конфликтите станаха ежедневие. Имаме две деца, които стават свидетели на противоречията. Раздялата според мен е добро решение. Как да постъпя? Дайте ми някакъв съвет.
Когато човек се влюбва, обикновено е сложил «розови очила». Това е в началото. С годините, цветовете се променят: от розово- в сиво, от светло синьо- в тъмно и т.н. Това са естествени промени. Затова като психолог, често провокирам клиентите да предприямат действия за привличане на вниманието на партньора и за търсене на общи интереси и цели. Това би могло да възстанови отношенията между съпрузите и да възстанови психоклимата в дома.
Ако моментът е пропуснат се стига до мисълта за раздяла, чрез предприемане на стъпки за развод, като най-често се търси съда.
Има още един цивилизован начин, обаче- медиация.
Медиация може да се провежда за подобряване на отношенията между родители и деца, между съпрузи, между възрастните членове в семейството и техните деца, станали вече родители. В основата стои откриването на интереса на всяка една от страните.
Вече знаете, че климатът в семейството се създава от родителите, а децата са негово отражение. Ако детето показва някакви поведенчески симптоми, които карат родителите да се обърнат към психолог, в същото време те трябва да подложат на анализ своите взаимоотношения и с помощта на медиатор да проверят как техните междуличностни проблеми провокират държането на детето. Детето копира моделите за поведение от възрастните- от родителите, които най-често са значимите други за него.
Тъй като по-голямата част от медиацията е свързана с постигането на подходящи за децата спогодби, медиаторите следят за благополучието и най-значимите интереси на децата, като същевременно запазват своята безпристрастност и неутралитет. Те също трябва да напомнят на родителите нуждата да информират и да се консултират с техните деца относно това, което се случва. На следващо място е нужно медиаторите да напомнят на родителите, че семейните спорове и продължителни конфликти влияят изключително негативно върху децата. С една дума медиаторът следи за защита на неговите интереси при конфликти в семейството, дори преди да се предприямат стъпки за развод или раздяла.
Но разводът или раздялата са крайна мярка. Своевременното обръщане към медиатор ще помогне на един много по-ранен етап от съвместния живот недоразуменията да се изгладят, съпрузите да се научат да общуват помежду си добронамерено, а децата да растат в позитивна и уютна среда.
Потърсете медиатор- той ще Ви бъде полезен!"
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
admin
Site Admin


Регистриран на: 17 Апр 2007
Мнения: 67

МнениеПуснато на: Пет Яну 25, 2013 1:05 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Привет, на всички четящи рубриката „Попитай специалиста”. ВАШАТА РУБРИКА!
Тя се радва на засилен интерес, писмата стават все повече, доверието към нас се увеличава. Само за последния месец и половина, има зададени цели 7 нови въпроса. Може би това не е случайно - в края на годината обикновено всеки си прави равносметка. И очаква с повишено настроение началото на новата.
Надяваме се работещата по инициатива на община Челопеч рубрика, да продължи и да бъде полезна на жителите на Общината.
Пожелаваме на всички наши приятели усмивки, здраве и много житейска мъдрост. Убедени сме, че ще бъдем подкрепа в търсенето на доказателства за това- „Колко малко е нужно на човека и колко много, за да разбере това”!
Бонка Димитрова 0887526275
Спас Лазаров 0887732960
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
admin
Site Admin


Регистриран на: 17 Апр 2007
Мнения: 67

МнениеПуснато на: Пет Яну 25, 2013 1:06 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

ВЪПРОС КЪМ СПЕЦИАЛИСТА

На 15 съм, от една година уча в ново училище. Веднага ме приеха добре. Там се запознах с момче от друг клас. Пишехме си във фейсбук, обсъждахме всичко, не се притеснявахме, никога не се карахме за нещо. Казваше ми, че си няма гадже, много често пишеше „...ако имах повече приятели като теб!”. Беше ми приятно, с мен разговаряха доста от момчетата и ми вярваха. Част от лятната ваканция често бяхме заедно и тогава се скарахме за първи път.
Тази година отново си чатим, като преди. Но, не всичко е нормално за мен. Кой е виновен? Какво се случи? Аз ли съм виновна, или просто се уморихме един от друг?
ОТГОВОР: Давам общ отговор на два въпроса /на В. Е. и на Evio/, зададени ни в електронната поща и по скайп. Причината е, че се отнасят за една възрастова група и взаимно се допълват.
Възрастта от 12 до 15 години има няколко особености:
Бърз физически ръст- при момчетата до 10 см. към 15-та година, а момичетата за 2 години може да пораснат до 20 см.
Полово съзряване, с всички вторични белези- при едни по-ускорени, при други по-бавни. Това влияе върху самосъзнанието, поведението и върху отношенията на околните към тях.
Това може да е една от причините за променените отношения между вас.
Има и особености в развитието на интелекта:
Научават се да търсят връзки и зависимости, да обобщават
Умът търси, има повишен интерес към всичко, включително и към другия пол
Прибързано се правят заключения
Това може да е друга причина за променените отношения между вас.
Има и социални особености, които са желания, да бъдат вече големи.
Има особености, свързани с емоционалното развитие:
Чувстват се често неразбрани
Емоциите са в двете крайности- от дълбока тъга, до безкрайна радост
Силно изострени емоции- много лесно раними
Самооценката е в криза- изключително критични са към другите и си мислят, че заобикалящите ги гледат също толкова критично. Ниска самооценка и по повод несъразмерното развитие на тялото им.
Духовното развитие предполага търсене на идеал, в постъпките и поведението на околните.
Периода между 16 – 18 години е възрастта на юношество, със самоопределяне на личността и ярко доминиране на чувството за любов.
За тийнейджъра е важно да се чувства специален. След като В. Е. и Evio
говорите за промяна в общуването, може би това е свързано с израстването ви, с новия поглед върху света за вас, с търсенето на нови хоризонти. Не е задължително да има виновни за ситуацията, просто може да има разлика в темповете, с които се развивате и различието между момчета и момичета.
С възрастта момчетата се стремят към авторитетност, проява на организационни способности, желание да защитят своето мнение и себе си. Момичетата изпитват по-голяма емоционална зависимост от общуването. Всъщност е важно да се отчитат личните особености на всеки и потребностите във всеки момент от неговото израстване.


Последната промяна е направена от admin на Пет Яну 25, 2013 5:27 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
admin
Site Admin


Регистриран на: 17 Апр 2007
Мнения: 67

МнениеПуснато на: Пет Яну 25, 2013 1:06 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

ВЪПРОС КЪМ СПЕЦИАЛИСТА
По време на Коледните празници, в питката си сложихме късметче „Любов”. Беше хем на шега, хем на истина. Семейство сме от 15 години, сексуалната тръпка между нас вече не е същата, но се обичаме. Не знам и дали няма да е смешен въпроса, срамувам се, но искам да се оправят нещата. Всъщност не знам, какъв е точно проблема, но усещам несигурност в отношенията ни.
Може да ми покажете въпроса и отговора. Дано е полезен и на други семейства. Аз съм жена, с едно отраснало дете, която търси начини да покаже любовта си.

ОТГОВОР: Най-минималното, което може да направите е да намерите подходящ момент за създаване на романтична обстановка и настроение. Най-важно е да има изненада, да направите промяна в поведението си. Специалистите съветват, върху тялото да има поне някакво бижу, а не абсолютна голата. Така се създава дискретна загадъчност в партньора.
Говорете си хубави и топли думи- те само ще усилят усещането за изненада.
Сменете времето за физическа близост като часове през денонощието. Много двойки пристъпват към това „чудо”, след като изключат осветлението или в полумрак, тъй като единия от партньорите се чувства некомфортно по много причини- стеснение, страх, дефекти по тялото, кожата, чувства се некрасив и т.н. Помогнете си като съпрузи да почувствате увереност и да отхвърлите комплексите.
Търсете начини да запалите искрата отново. Говорете, това е от изключителна важност за отношенията ви и за хармонията не само между вас, но и за хармонията в семейството.
Семейни консултанти:
Бонка Димитрова
Спас Лазаров
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя
Димитрова



Регистриран на: 07 Авг 2012
Мнения: 14

МнениеПуснато на: Чет Яну 31, 2013 10:03 am    Заглавие: ПЕЧЕЛЯ ПОВЕЧЕ ОТ СЪПРУГА СИ! И ТОВА НЕ Е ДОБРЕ. Отговорете с цитат

ПЕЧЕЛЯ ПОВЕЧЕ ОТ СЪПРУГА СИ.
И ТОВА НЕ Е ДОБРЕ.


Да, наистина, какъв е проблемът? Обикновено проблемът е в реакциите на съпрузите на този факт. Той може да има широк диапазон - от недоволство до положение на агресия, насочена срещу съпругата и дори до срив на брака. Не всеки човек може спокойно да приеме факта, че съпругата му е в състояние да спечели повече пари, отколкото той сам. Как се случи подобно нещо? При пазарни условия, често е трудно да се предскаже кой специалист ще се търси и ше бъде по-добре платен. Ако жената има необходимото обучение- може да се окаже в точното време и на точното място.
Съпругата прави фирма, и нещата започват изненадващо и прекалено добре . И изведнъж мъжът осъзнава, че приноса на жена му към семейния бюджет е много по-различен. Ако и двамата са удовлетворени, този въпрос нямаше да бъде поставян. Но често жената в една връзка се състезава с мъжа. Задава си и подобни въпроси:
- Кой в семейството печели повече?
- Кой е по-интелигентен, решителен, смел?
- Кой обръща повече внимание на децата?
ФИЗИЧЕСКИТЕ КАЧЕСТВА НА МЪЖА СА- ум, логика, пространствена ориентация, физическа сила, смелост, воля, и много качества, от които той се нуждае за да изгради кариера.
ЕСТЕСТВЕНИТЕ КАЧЕСТВА НА ЖЕНИТЕ- емоционалност, чувствителност, интуиция, нежност, доброта, и много от качествата, необходими за обгрижване на децата.
Мъжът е обиден, когато жената започва да се конкурира с него в това, в което той трябва да бъде по-добър. Това подкопава вярата му в себе си, в неговата смелост, и като цяло се отразява на самочувствието. Когато една жена започва да прави неща, неподходящи за женствения си характер, и дори го показва, че тя е по-добра, това е предпоставка за отдалечаванев семейсйтвото или двойката и води до срив .
И нека жената да бъде професионалист, без да забравя и за другите си роли: на съпруга и на майка. ЗА ДА ИМА ХАРМОНИЯ ЗА ВСИЧКИ!
СЕМЕЙНИ КОНСУЛТАНТИ
БОНКА ДИМИТРОВА 0887526275
СПАС ЛАЗАРОВ 0887732960
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Димитрова



Регистриран на: 07 Авг 2012
Мнения: 14

МнениеПуснато на: Сря Фев 06, 2013 9:24 am    Заглавие: мечти и сбъдване Отговорете с цитат

Въпрос: КАКВО ДА ПРАВЯ, ЗА ДА СЕ СБЪДВАТ МЕЧТИТЕ МИ?

ОТГОВОР
Не става ясно на колко години сте, дали сте родител или тийнейджър? Отговорът е обобщаващ.
Психолозите твърдят, че няма такива желания, които да не може да осъществим в живота си. На практика обаче се оказва, че мечтите от детството, не са се сбъднали. В живота има толкова проблеми- и на работа, и в личните отношения, един затворен кръг.
Защо всъщност, мечтите не са реалност? Нужно е правилното „намисляне” на желанието. Как да се научим на това?
1. УДОВЛЕТВОРЕНИЕ НОСИ САМО ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА ВАШАТА МЕЧТА. Понякога под влияние на родители, близки, обществено мнение, вие вплитате чуждо желание. Всичко е отлично, но не носи щастие. Затова за да бъдете в хармония със себе си, осъществявайте само ваши мечти!
2. ФОРМУЛИРАЙТЕ ЖЕЛАНИЕТО СИ ТОЧНО!
Различни тълкувания и компромиси тук са недопустими
Например, ако искате” Да си почина”- може да има и лоши последствия, възможно е да се случи в болнично легло. Затова, формулирайте желанието- „Искам почивка в курорт на морския бряг”.
3. ПОМИСЛЕТЕ КАКВА Е ЦЕНАТА ЗА СБЪДВАНЕ НА МЕЧТА.
Как това желание ще промени живота Ви, на семейството и на близките.
Запомнете, че истинско щастие и хармония може да се постигне само, ако не вредите на околните.
4. БЪДЕТЕ ОПТИМИСТИ!
Ако постоянно мърморите и недоволствате от всичко и всички, от ужасния живот, с настроението „Аз нищо не умея”, тогава няма как да се случат благоприятни промени.
5. НАПИШЕТЕ СВОЯТА МЕЧТА. Разделете я на стъпала и най-важното- започнете да се приближавате към нея.

ТАКА МЕЧТИТЕ СЕ СБЪДВАТ!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Димитрова



Регистриран на: 07 Авг 2012
Мнения: 14

МнениеПуснато на: Пет Фев 22, 2013 5:04 am    Заглавие: ДЕТСКА ГРАДИНА- ИМАМЕ ПРОБЛЕМ! Отговорете с цитат

ДЕТСКА ГРАДИНА- ИМАМЕ ПРОБЛЕМ!
Детето ми е в детска градина, но постоянно имаме проблеми с отиването- плаче, пазари се преди това, не иска, все нещо не му е удобно там. Отсъства определено време и проблема отново е на лице, но се случва преди тръгване. Не знаем каква е причината- дали в децата или в персонала? Дали да се откажем и да го оставим на бабите?

ОТГОВОР ОТ СПЕЦИАЛИСТИТЕ
ДИМИТРОВА, ЛАЗАРОВ- 0887526275 и 0887732960

Не е ясно на каква възраст е детето Ви, но ще приемем между 3 и 4 годинки- когато започва посещението на детската градина. Основното в случая е, че това е първото социално учреждение, с което се среща детето. Това са изискванията на обществото- те могат да съвпадат с тези на семейството, но могат и да се отличават. Най-важно е умението, което усвоява детето, това е различаване на ситуации и анализ- какво може и какво не в тези, или онези ситуации, с тези, или онези хора.
Това не е просто. Новите обстоятелства изискват време за адаптация към новите условия. Според нас- специалистите, дете на 3-4 годинки се адаптира за 2-3 месеца. Обкръжението от деца, педагози и друг персонал е от изключително значение, тъй като децата са чувствителни на психоклимата, в който ще се отглеждат. Както обстановката в семейството има влияние, така и обстановката в градината също. Ако периода продължава по-дълго, потърсете психолог и помогнете на детето. Възможно е това да е съвпаднало с някакви други, важни преживявания /промяна на обстановка, ново място на живеене, здравословен пробрем, заминаване на родител, брат, сестра, предаване на грижите на баба и дядо и т.н./ и детето не може да се справи само с това. Тогава „отказа” от детската градина означава неговата потребност от помощ и родителска подкрепа. Нека Ви разкаже по неговия начин, какво не харесва.
Всъщност в процеса на адаптиране участват три страни: дете- родител-учител и всеки носи своята отговорност.
Ето една типична ситуация, с които се сблъскват родителите, когато детето започва да посещава градина /това е и началото на адаптационния период/
„Не искам!”- Детето плаче, капризничи всеки път, когато сутрин идва време за тръгване. Макар и странно, това е „най-благоприятния” вариант: той позволява на детето да говори открито за това, което не му харесва. Родителите могат да му съчувстват , да говорят- съжаляват за това, че на него му е тъжно и трудно, но: света е устроен така- мама и татко ходят на работа, а децата в детска градина.
Дете, което открито протестира против градината, се адаптира достатъчно добре, ако родителите не му се карат, не го карат да се срамува за постъпката си, а изразяват разбиране, но с увереност за това: детсаката градина е добър избор и възможност за отглеждане на деца!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    Община Челопеч Форуми -> Попитай специалиста Часовете са според зоната GMT - 2 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети